Руми или Станка? Не е важно! Просто борбата заслужава паметник на благодарността

Наближава краят на година и .."бръмбарите" се разжужаха - кой ще бъде определен за спортист номер едно на сезона в България! Лобито на Румяна Нейкова, велика спортистка, вече работи. Руми, с право, получи подаръци и дарове от всякакви институции и банки, защото ги заслужи. Прояви характер на тези години, спечели титлата в Пекин и сложи достоен венец на кариерата си. Хвала! Сега и отдалеч някои умишлено и изкуствено искат да я противопоставят обаче на Станка Златева. Нали Станка станала втора, нямала шансове за приза на годината. Хубаво де, ама тя спечели всичко без игрите в Китай. Там се случи една злощастна схватка срещу една китайка, която, ако беше повторена 10 пъти, в 9 от случаите щеше да завърши в полза на Златева. Кой знае пък - може и просто така да ни се струва.Апелът ни е да не се опорочава отсега анкетата за спортист на годината. Някои, но те не са от лоното на борбата, искат два месеца преди края на декември  да смразят Станка и Руми. Станка няма да се цупи, познаваме я,  каквото и да кажат журналистите. Чест и почитания, тяхната преценка е субективна, но такива са даденостите. Срещу ръжен не се рита. А кой ще оспори, че в тази бледа на успехи година за българския спорт борбата не заслужава просто едно признание и "браво", а паметник! Паметник, че имаше най-мъдрата, съобразителна, ефективна и в перспективно работеща федерация. Там работеха с един ход напред, защото знаеха какви трудности се задаваха на фона с всичко, което става в България. Стегнаха се, мобилизираха се, дадоха каквото могат, спечелиха 99 процента от медалите за отечеството.  При това го направиха без хленч, рев по вестниците и призиви за какъвто и да е било бойкот срещу тромавата спортна машина. Само във федерацията си знаеха колко струва това усилие. Там, познавам ги, има изключително точни и сърдечни хора. Те са като един великолепно сглобен швейцарски часовник, който действа безотказно.  Там няма интриги и дебати на кого очите са черни, сини или зелени, кой носи носи риза с неподходяща вратовръзка, няма я и шуробаджанащината. В родната борба днес на почит са хората, които умеят да работят и да се раздават за една обща кауза.  Те са един велик отбор и затова четирите медала в Пекин са най-малкото радост, която може да ги стопли. Целят се високо и знаят как да ударят десетката. Та на въпроса - Станка или Руми?Не - преди всичко българската борба!Няма друг спорт у нас, който съумя да оцелее.Затова - шапки долу пред хората, които ни измиха лицето в Пекин и пред световната спортна общественост!                                          Георги ХРИСТОВ

03 Nov 2008 20:38 ч.