Радослав Валиков: Не искам пари, а уважение. Във Велико Търново ме забравиха
Публикувано в категория България
Бронзовият медалист от Игрите в
Пекин Радослав Великов показа невероятна воля и характер, изкачвайки
почетната стълбичка на един крак. И това едва ли изненадва тези, които
го познават. Възпитаникът на великотърновската борцова школа спечели
първото си олимпийско отличие с обездвижено ляво коляно и съмнения за
частично скъсани връзки. Руди има уникалната способност да се събира,
когато му е най-тежко. Великов стана световен шампион в Китай
(Гуанджоу) месеци след като бе претърпял операция на шийни прешлени.
Радослав е не само голям спортист, но и голям човек.
Руди, къде поставяш бронзовото отличие от Пекин в богатата си колекция? По-ценно ли ти е от световната титла?
- Честно ли да ти отговоря? Още не мога да му се зарадвам, защото
можеше да бъде от друг метал. Два пъти съм го надвивал американеца
Хенри Сехудо, който ме победи в първата среща, а след това стигна и до
олимпийското злато. За борец не съм го зачитал, мачкал съм го, без да
му дам техническа точка, но ме излъга в най-важното състезание. Не мога
да се побера в кожата си, все прехвърлям в главата си развоя на
схватката. Световната титла си остава най-големият ми успех в
кариерата. Историята помни шампионите, а не кой е станал втори, трети...
Не си ли много краен? България спечели едва пет медала, а ти се бори с тежка контузия.
- Усещането беше неприятно. Все едно, че бях с гипсирано коляно. Така
бяха обездвижили травмирания ми ляв крак. А и противниците ми се
опитваха да се възползват от контузията. Грузинецът Гочашвили дори
умишлено търсеше болезнени захвати на коляното, но и това е част от
борбата. Иначе се чувствах в оптимална форма, бях готов за олимпийската
титла. Така го усещах. Бронзът все пак е някаква утеха. Армен и Гергов
бяха готови за злато, бореха се като големи шампиони, но останаха без
медал. И това го има в спорта.
На кого посвети олимпийското отличие?
- На личния си треньор Симеон Щерев. С него работя вече четири години.
Той промени изцяло стила и поведението ми на тепиха. За мен той е
най-добрият треньор не само в нашия спорт. Дано отново не го подценят в
класацията за треньор на годината, както се получи през 2007 г.
А какво ти каза Симо Щерев след загубата на старта от американеца?
- Нищо, остана безмълвен. За мен това бе повече от присъда. Бях длъжен
да не го разочаровам повече. Реакцията му бе резонна. Един олимпийски
цикъл можеше да се окаже нулев.
Суеверен ли си?
- Не бях, но вече съм. Преди първата среща бях брадясал силно. След
загубата реших да се обръсна. Казвам си, дано да обръсна каръка. И
чудото стана. Вече не мисля да излизам необръснат на тепиха.
Какво се крие зад този бронз?
- Болка и глад. Най-много ми тежи свалянето на килограмите. Трябваше да
смъкна 7-8 кила, за да вляза в категорията си 55 кг. Волейболният ас
Владимир Николов се шегуваше с мен, че съм изял портокалите на целия
китайски народ (смее се).
Какво беше първото, което си хапна, след като стъпи на родна земя?
- Не съм претенциозен по отношение на храната. Хапвам си всичко.
Първата вечер ни посрещнаха в семейството на бате Симо. Съпругата му,
кака Мария, беше изпекла риба и други деликатеси на барбекю. Сториха ми
се невероятно апетитни. За първи път ядох, без да се ограничавам. Иначе
за мен по-вкусни от бабините гозби няма. На село не пропуснах да опитам
нейните манджички. Сега пак трябва да си налагам диети.
Спомена, че си общувал с волейболиста Владо Николов. С кои други волейболисти поддържаш контакти?
- Повечето ни волейболисти са не само високи, но и високомерни. Бяха
някак си изолирани, избягваха контактите извън отбора. Отдавам го на
това, че са скъпоплатени и имат излишно самочувствие. Но Владо е
различен. Той е приятното изключение. Добре възпитан и общителен.
Имаш ли други приятели сред олимпийците?
- Данчо Йовчев. Той е невероятен гимнастик и човек. Възхищавам му се.
Дори ме навиваше да заминаваме за Япония и да участваме в някакво
състезание, което като регламент напомня на "Форт Бояр". Звучи
предизвикателно, но в момента имам други планове.
Кога ще е реваншът с олимпийския шампион Хенри Сехудо?
- Ще го счупя, където го хвана. В Лондон ще взема това, което ми се
полагаше в Пекин. Смятам, че имам сили за още един олмпийски цикъл.
Надявам се през следващите четири години да спечеля европейската титла,
която ми липсва, и да повторя успеха си от Гуанджоу.
Смяташ ли, че в момента си по-апетитна партия за жените?
- Ами никога не съм страдал от липса на фенки, но в момента не са приоритет.
Каква беше емоцията да се бориш пред собствена публика в Куцина?
- Много силна и задължаваща. Това отношение ме накара да осъзная какво
всъщност съм постигнал в Пекин. Болно ми е, че никой във Велико Търново
не се сети, че съм излязъл от този град. Тук съм се формирал като
състезател, учил съм в спортното училище. Сигурно трябва да стана
космически шампион, за да ме поканят, да ме зачетат. Не им искам пари,
а едно уважение.
"7 дни спорт"Заб: Снимката е на Бончук Андонов
25 Oct 2008 13:25 ч.
Пекин Радослав Великов показа невероятна воля и характер, изкачвайки
почетната стълбичка на един крак. И това едва ли изненадва тези, които
го познават. Възпитаникът на великотърновската борцова школа спечели
първото си олимпийско отличие с обездвижено ляво коляно и съмнения за
частично скъсани връзки. Руди има уникалната способност да се събира,
когато му е най-тежко. Великов стана световен шампион в Китай
(Гуанджоу) месеци след като бе претърпял операция на шийни прешлени.
Радослав е не само голям спортист, но и голям човек.
Руди, къде поставяш бронзовото отличие от Пекин в богатата си колекция? По-ценно ли ти е от световната титла?
- Честно ли да ти отговоря? Още не мога да му се зарадвам, защото
можеше да бъде от друг метал. Два пъти съм го надвивал американеца
Хенри Сехудо, който ме победи в първата среща, а след това стигна и до
олимпийското злато. За борец не съм го зачитал, мачкал съм го, без да
му дам техническа точка, но ме излъга в най-важното състезание. Не мога
да се побера в кожата си, все прехвърлям в главата си развоя на
схватката. Световната титла си остава най-големият ми успех в
кариерата. Историята помни шампионите, а не кой е станал втори, трети...
Не си ли много краен? България спечели едва пет медала, а ти се бори с тежка контузия.
- Усещането беше неприятно. Все едно, че бях с гипсирано коляно. Така
бяха обездвижили травмирания ми ляв крак. А и противниците ми се
опитваха да се възползват от контузията. Грузинецът Гочашвили дори
умишлено търсеше болезнени захвати на коляното, но и това е част от
борбата. Иначе се чувствах в оптимална форма, бях готов за олимпийската
титла. Така го усещах. Бронзът все пак е някаква утеха. Армен и Гергов
бяха готови за злато, бореха се като големи шампиони, но останаха без
медал. И това го има в спорта.
На кого посвети олимпийското отличие?
- На личния си треньор Симеон Щерев. С него работя вече четири години.
Той промени изцяло стила и поведението ми на тепиха. За мен той е
най-добрият треньор не само в нашия спорт. Дано отново не го подценят в
класацията за треньор на годината, както се получи през 2007 г.
А какво ти каза Симо Щерев след загубата на старта от американеца?
- Нищо, остана безмълвен. За мен това бе повече от присъда. Бях длъжен
да не го разочаровам повече. Реакцията му бе резонна. Един олимпийски
цикъл можеше да се окаже нулев.
Суеверен ли си?
- Не бях, но вече съм. Преди първата среща бях брадясал силно. След
загубата реших да се обръсна. Казвам си, дано да обръсна каръка. И
чудото стана. Вече не мисля да излизам необръснат на тепиха.
Какво се крие зад този бронз?
- Болка и глад. Най-много ми тежи свалянето на килограмите. Трябваше да
смъкна 7-8 кила, за да вляза в категорията си 55 кг. Волейболният ас
Владимир Николов се шегуваше с мен, че съм изял портокалите на целия
китайски народ (смее се).
Какво беше първото, което си хапна, след като стъпи на родна земя?
- Не съм претенциозен по отношение на храната. Хапвам си всичко.
Първата вечер ни посрещнаха в семейството на бате Симо. Съпругата му,
кака Мария, беше изпекла риба и други деликатеси на барбекю. Сториха ми
се невероятно апетитни. За първи път ядох, без да се ограничавам. Иначе
за мен по-вкусни от бабините гозби няма. На село не пропуснах да опитам
нейните манджички. Сега пак трябва да си налагам диети.
Спомена, че си общувал с волейболиста Владо Николов. С кои други волейболисти поддържаш контакти?
- Повечето ни волейболисти са не само високи, но и високомерни. Бяха
някак си изолирани, избягваха контактите извън отбора. Отдавам го на
това, че са скъпоплатени и имат излишно самочувствие. Но Владо е
различен. Той е приятното изключение. Добре възпитан и общителен.
Имаш ли други приятели сред олимпийците?
- Данчо Йовчев. Той е невероятен гимнастик и човек. Възхищавам му се.
Дори ме навиваше да заминаваме за Япония и да участваме в някакво
състезание, което като регламент напомня на "Форт Бояр". Звучи
предизвикателно, но в момента имам други планове.
Кога ще е реваншът с олимпийския шампион Хенри Сехудо?
- Ще го счупя, където го хвана. В Лондон ще взема това, което ми се
полагаше в Пекин. Смятам, че имам сили за още един олмпийски цикъл.
Надявам се през следващите четири години да спечеля европейската титла,
която ми липсва, и да повторя успеха си от Гуанджоу.
Смяташ ли, че в момента си по-апетитна партия за жените?
- Ами никога не съм страдал от липса на фенки, но в момента не са приоритет.
Каква беше емоцията да се бориш пред собствена публика в Куцина?
- Много силна и задължаваща. Това отношение ме накара да осъзная какво
всъщност съм постигнал в Пекин. Болно ми е, че никой във Велико Търново
не се сети, че съм излязъл от този град. Тук съм се формирал като
състезател, учил съм в спортното училище. Сигурно трябва да стана
космически шампион, за да ме поканят, да ме зачетат. Не им искам пари,
а едно уважение.
"7 дни спорт"Заб: Снимката е на Бончук Андонов
25 Oct 2008 13:25 ч.