Кирил Терзиев: С Бога напред ще мисля за Лондон
Публикувано в категория България
Интервю с Кирил Терзиев пред вестник "Тема Спорт"- Очаквал ли си да спечелиш медал от най-големия форум в спорта - олимпийските игри? - Всеки
състезател живее и се труди с надежда да достигне един ден до върховете
в областта на спорта. Изненадващо бе за мен, както и за останалите ми
колеги в Пекин, че при разпределението на медалите се добрах до бронза.
До този момент не бях известен. Вече не е така. Повярвах в себе си,
вдъхна ми увереност и Серафим Бързаков и всичко дойде на мястото си,
успях да се справя на полуфинала и спечелих бронзовия медал. - Изненада ли бе включването ти в националния отбор? Категорично
не, всичко бе дело на моята упоритост и къртовски труд по време на
тренировките по време на лагер-сборовете. При преборването се справих с
лидера в моята категория до момента Николай Паслар и съвсем справедливо
бях предпочетен от треньора на националния отбор. С медала, който
спечелих по време на олимпийските игри, аз успях да защитя оказаното ми
доверие от страна на треньорите. - Би ли назовал имената на хората, които помогнаха за израстването ти?
Ще започна с първия ми треньор Венцислав Полизоев от Петрич. Този човек
ми показа тънкостите в борбата и непрекъснато ми вдъхваше увереност, че
имам голямо бъдеще. Никога няма да забравя този човек, чийто труд
оценявам високо. След него за моето развитие голям дял имат Росен Русев
и Александър Нанев от ЦСКА, Ангел Гочев от Черноморец Бургас и
националния треньор Иван Цонов. Серафим Бързаков като приятел и колега
много ми помагаше преди и по време на олимпиадата. Той ме напътстваше
как да постъпвам в различни ситуации на тепиха и е с най-големи заслуги
за завоювания от мен медал в Пекин. Несправедливо ще бъде, ако не
спомена и съдействието на Българската федерация по борба, подкрепата на
президента на Черноморец Бургас Ангел Гочев и не на последно място ДАМС. - Какво ти предстои от днес нататък? - В
четвъртък ще бъда посрещнат от колегите от спортния клуб по борба
Черноморец Бургас, ще бъда посрещнат и от кмета на общината там.
Предстои ми и записване като първокурсник студент в НСА треньорски
профил. Ще подновя тренировките си в Дианабад и Бургас. След това
заминавам за Германия, където ще участвам в Бундеслигата от името на
клуба по борба Аален от едноименния град. След това тренировки за ЕП,
по-нататък и за СП. Тежко е на тепиха, но всеки сам си избира пътя в
живота. Засега съм физически здрав, със стабилна психика, дай Боже така
да бъде дълги години. - Има ли начин нещата в този спорт да се променят в България? - Винаги
сме били в световния елит, класирайки се сред първите 3-4 отбора. В
Пекин също спечелихме 4 медала, което не е малко за страна като
България. Полека-лека нещата в нашата държава се оправят, дано се
започне със заделянето на повече средства за спорта, за да печелим
повече златни медали така, както бе преди години. - Да очакваме ли олимпийска титла през 2012 година от игрите в Англия? - Все
още е рано да се говори за това. Ако всичко върви така, както аз желая
и не настъпи промяна в здравето ми, не ме преследват и контузии, с
Божия помощ може и това да стане.
27 Aug 2008 13:33 ч.
състезател живее и се труди с надежда да достигне един ден до върховете
в областта на спорта. Изненадващо бе за мен, както и за останалите ми
колеги в Пекин, че при разпределението на медалите се добрах до бронза.
До този момент не бях известен. Вече не е така. Повярвах в себе си,
вдъхна ми увереност и Серафим Бързаков и всичко дойде на мястото си,
успях да се справя на полуфинала и спечелих бронзовия медал. - Изненада ли бе включването ти в националния отбор? Категорично
не, всичко бе дело на моята упоритост и къртовски труд по време на
тренировките по време на лагер-сборовете. При преборването се справих с
лидера в моята категория до момента Николай Паслар и съвсем справедливо
бях предпочетен от треньора на националния отбор. С медала, който
спечелих по време на олимпийските игри, аз успях да защитя оказаното ми
доверие от страна на треньорите. - Би ли назовал имената на хората, които помогнаха за израстването ти?
Ще започна с първия ми треньор Венцислав Полизоев от Петрич. Този човек
ми показа тънкостите в борбата и непрекъснато ми вдъхваше увереност, че
имам голямо бъдеще. Никога няма да забравя този човек, чийто труд
оценявам високо. След него за моето развитие голям дял имат Росен Русев
и Александър Нанев от ЦСКА, Ангел Гочев от Черноморец Бургас и
националния треньор Иван Цонов. Серафим Бързаков като приятел и колега
много ми помагаше преди и по време на олимпиадата. Той ме напътстваше
как да постъпвам в различни ситуации на тепиха и е с най-големи заслуги
за завоювания от мен медал в Пекин. Несправедливо ще бъде, ако не
спомена и съдействието на Българската федерация по борба, подкрепата на
президента на Черноморец Бургас Ангел Гочев и не на последно място ДАМС. - Какво ти предстои от днес нататък? - В
четвъртък ще бъда посрещнат от колегите от спортния клуб по борба
Черноморец Бургас, ще бъда посрещнат и от кмета на общината там.
Предстои ми и записване като първокурсник студент в НСА треньорски
профил. Ще подновя тренировките си в Дианабад и Бургас. След това
заминавам за Германия, където ще участвам в Бундеслигата от името на
клуба по борба Аален от едноименния град. След това тренировки за ЕП,
по-нататък и за СП. Тежко е на тепиха, но всеки сам си избира пътя в
живота. Засега съм физически здрав, със стабилна психика, дай Боже така
да бъде дълги години. - Има ли начин нещата в този спорт да се променят в България? - Винаги
сме били в световния елит, класирайки се сред първите 3-4 отбора. В
Пекин също спечелихме 4 медала, което не е малко за страна като
България. Полека-лека нещата в нашата държава се оправят, дано се
започне със заделянето на повече средства за спорта, за да печелим
повече златни медали така, както бе преди години. - Да очакваме ли олимпийска титла през 2012 година от игрите в Англия? - Все
още е рано да се говори за това. Ако всичко върви така, както аз желая
и не настъпи промяна в здравето ми, не ме преследват и контузии, с
Божия помощ може и това да стане.
27 Aug 2008 13:33 ч.