СВЕТОВНОТО ПО БОРБА ЗА КАДЕТИ И КАДЕТКИ В СОФИЯ! НЕЧУВАН РЕЗИЛ НА ФОНА СЪС СУМА "КАПАЦИТЕТИ", КОИТО ЗНАЯТ ДВЕ И ДВЕСТА
Публикувано в категория БългарияСветовното първенство по борба за кадети и кадетки в София върви за българите по най-кошмарния сценарий.
Нито един медал за нашите в свободния стил при момчетата, такова бе и положението при момичетата.
А сме домакини, където, както се казва, и стените помагат!
Чак да ти е неудобно да публикуваш резултати и класиране!
Надеждите за отмиване на срама сега са само и единствено май в Едмонд Назарян!
Другите ни състезатели не само губеха схватките си, но го правеха и с унизителна разлика в точките. Все едно бяха като начинаещи срещу големи, извънземни майстори.
Да се отправят персонални обвинения - няма да е правилно. Камъни не се хвърлят ей така. Проблемът е глобален.
Посоката, изглежда, е кардинално сбъркана.
Има и обяснения - в България се раждат все по-малко деца, камо ли някои от тях да са закърмени с любов към спорта.
В същото време "капацитетите" са много , а талантите - малко.
Като чуеш как говорят някои треньори, все едно са Йохан Кройф борбата. Великани! Дърдорковци! Празнодумци! Между тях- каква ирония - има дори и такива с титли на заслужили наставници!
Високо и неподплатено с нищо самочувствие.
Думи, думи, думи и милион голословни претенции!
Резултатат е нула! Пълна, като в щангите!
Да, федерацията са погрижи световното да мине по ноти като организация и домакинство. Спор няма. Всички дадоха, каквото могат да дадат, за да не се изложим. Гостите да доволни.
И какво от това? Кой го топли?
Пилците с медалите са най-важната част от един голям шампионат. А ние, поне дотук, сме с празни ръце.
Просто не сме подготвени. Потенциалът е слаб, надежда няма.
Да се оплакваме с лош късмет и съдиите? Не върви!
Българската борба не отива на добро. В частност, целия български спорт.
Да си домакин и да те бият като тъпан / с извинение/, особено когато става дума за борбата, си е сурово наказание, от каквото боли.
И нека никой да не се сърди.
Фактите са си факти. Срещу тях не се рита.
Една от малките рецепти е да да се направи кръгла маса. Не говорилня, а дебат за това, което се случи на това световно първенство.
Защо, как и къде!
Къде се къса нишката?
Защо сме толкова позорно зле?
Темата не е измислена, защото трябва да се мисли за утре. Тогава, когато тези кадети и кадетки ще станат юноши и девойки, после младежи, накрая мъже и жени.
А "утре" означава да имаме борци с претенции за медали от олимпийски игри, световни и европейски първенства.
Ама как да ги имаме с рожбичките днешни!
С показаното до този момент от кадетите и кадетките в зала "Арена Армеец" усещането е за горчивина. И почти пълна безизходица.
Което, преведено на прост език, означава срам и резил за най-българския спорт.
03 Aug 2019 13:27 ч.