Валентин Йорданов: Мои идоли бяха Огнян Николов и Иван Илиев

Интервю с Валентин Йорданов пред "Старт БГ" /Чикаго/. Г-н Йорданов, благодаря ви за това интервю, което ще предоставим с особено удоволствие на нашите читатели. Българите в Чикаго никога не престават да се интересуват и обичат спортистите, които представят страната ни, и нас в това число, по най-добър начин! Вие сте един от най-изтъкнатите спортисти на България и в света и за нас е чест, че сте тук , при нас в Чикаго! Разкажете ни как и кога започнахте да се занимавате с борба? - Началото беше през 1970 г. в родното ми село Сандрово – Русенско. При нас има традиции в този спорт и всички момчета се бореха. Моят брат – също. Той е първият, който ме заведе в спортната зала. - На колко години сте били тогава? - На 10. Започнах доста успешно – побеждавах на селските първенства, които имаше тогава. После дойде Георги Ачев от Русе, треньорът, който ме забеляза и насочи към Спортното училище в Русе. И така през 1975 г. бях вече в този добър спортен център, занимавах се сериозно с борба, тренирах двуразово, и това е един от големите шансове, който ми помогна да се представя добре в тизи спорт. Това са първите ми стъпки. - Някой друг от семейството ви тренирал ли е борба? - Брат ми, макар че не достигна високи резултати. Той нямаше шанса да попадне в Спортното училище. Даже тук в Чикаго има и един друг борец - Стоян Райков, с когото заедно са излизали на тепиха. Понякога Стоян го е надвивал и аз му казвам сега, че той е "виновен" брат ми да прекрати състезателната си кариера! А това момче тук (показва го на трибуната) е синът на моя треньор Георги Ачев. Като млад състезател имахте ли идол, на когото сте искали да приличате? - Идоли ми бяха тогава Огнян Николов, той също е от моя край, Иван Илиев, който беше световен шампион... Като малък съм слушал за Продан Гарджев, Еньо Вълчев, Петко Сираков, Боян Радев. Това са спомените ми от онова време... Интересното е, че винаги съм излизал с една мисъл – да победя. Струваше ми се, че всички големи борци, които гледах като млад състезател, имат точно това чувство в себе си през цялото време на схватката... - А срещали ли сте се с някой от тях? - Не, те са доста по-големи от мен. - Имате невероятните 685 изиграни срещи, от които сте загубили само 12. Кои са победите, които пазите в сърцето си и кои са разочарованията ви? - Наистина загубите са малко за сравнително дълга кариера като моята... Най-ценните ми победи са през 1983 г на световното първенство в Киев. Това беше първата световна титла за мен. Там, на стълбичката, сме 4 световни шампиона. 52- килограма беше категория, в която никога не се знаеше кой кого ще победи. Аз съм горд, че победих Белоглазов, един от най-известните борци по това време, олимпийски и многократен световен шампион, също така и световния шампион Сакура, а и всички останали. Това е един от добрите ми спомени Тази титла ми е най-скъпата. Интересното при мен е, че в нечетните години винаги съм бил без загуби, а в четните - винаги имах по една загуба! - Суеверен ли сте? - Да, може да се каже... Всички спортисти сме малко или повече суеверни. Зависим твърде много и от шанса. Всеки си мисли, че нещо може да му създаде или отнеме самочувствието и куража, че някаква случайност може да го лиши от победата. Спазвал съм мои лични традиции и ритуали. Не са кой знае какво. Не носех талисмани, но имах любими упражнения, с които загрявах – винаги по един и същи начин преди срещите. - Притежавате и рекорд от 10 медала на световни първенства – 7 златни, 2 сребърни и 1 бронзов, Златен олимпийски медал от Атланта 96 и Бронзов от Барселона 92, 7 европейски титли и доста сребърни и бронзови медали от тези първенства, европейска титла за младежи... Има ли някакъв секрет за постигането на тези забележителни победи? - Всичко това е резултат от нагласата ми да изляза победител от всяко първенство. Никога не съм бил разколебан на тепиха. Изправям се срещу противника за да го победя! Това винаги ми е носило успех. Това точно казвам сега и на момчетата. За да побеждаваш трябва МНОГО ДА ИСКАШ да побеждаваш! Победиш ли веднаж някого - слеващия път той излиза по-разколебан срещу теб. Има една такава наша приказка: "Бий, за да те уважават!" Е, само с искане не става, разбира се! Големият спорт е изключително тежък труд – и това е място, където никой друг не може да свърши твоята работа... - Как удържахте спортното си тегло в категорията толкова години? - Това е много уместен въпрос. Аз имах доста проблеми с тегловия режим, много килограми трябваше да свалям. Както сте забелязали ,тук на някои момчета направо не им се говори... Аз също бях така. На някои първенства трябваше да свалям много килограми. И това е най-трудното – да победиш себе си.. Да победиш противника е по-лесно. Всеки път съм казвал – един път да мине това състезание – втори път няма да се стига до този ад... Но после се забравя, почва пак отначало... и така 15 години. - Чикаго е сред градовете - кандидати за олимпийските игри през 2016 година. Голямата българска общност искрено се надява кандидатурата да е успешна. Според вас кави са шансовете ни? - Аз също поддържам кандидатурата на Чикаго. Неслучайно сме тук за тази среща. В тази поддръжка не съм само аз. - Вие сте зам.председател на Българския олимпийски комитет и президент на Българската федерация по борба. Бихте ли споделили какво е състоянието на българската борба днес? - Българската борба не е изключение от общото състояние на българския спорт, който беше в много трудно положение. Сега вече има малко оживление. Знаете, че борбата у нас има големи традиции, това е най-успешният български спорт, с най-много медали. Миналата година чествувахме 75 години организирана борба. В последно време отново имаме световни шампиони, не се връщаме без медали от големите първенстрва. По-миналата година имахме две световни титли, през 2007 – също - Явор Янакиев и Станка Златева. Тя стана и спортист на годината. Появиха се и много надеждни млади момчета. През 2007 г. имаме световен шампион и сребърен медалист на световното първенство. Имаме и европейски шампион.Така че има надежда - борбата ще продължи да носи слава на България. - Виждате ли по-наташно добро развитие в сътрудничеството между българскта и американска борба? - Ние имаме от доста време връзки помежду си. По моя преценка – над 10 години... Американците идват у нас на съвместни лагери, ние също участвуваме в такива лагери в олимпийската база в Колорадо. Участвуваме винаги и в турнира "Дейвид Шулц". Американците идват на нашия турнир "Дан Колов" и на други състезания. Тази година правим във Варна международен турнир, където очакваме и американските борци - повече от 25 човека. Контактите ни са добри и се развиват. - Г-н Йорданов, вие сте един от най-честите пасажери по трансатлантическия полети. Как съчетавате времето между работата и семейството си? - Това е труден въпрос. И като спортист и сега – много време отсъствувам от дома. Бих искал да благодаря на семейството ми, което ме подкрепя. Дори и сега жена ми и нашият син са тук – дойдоха и те в Чикаго да сме малко повече време заедно. Понякога се виждаме по-дълго в залата, отколкото вкъщи... Отсъствува само дъщеря ми - все пак някой трябва да пази къщата... Работата ме задължава да бъда често отделен от семейството си. Ние имаме 8 национални български гарнитури по борба - мъже, жени, кадети, юноши, свободна и класическа борба... Така че и вътрешния и международния спортни календари са доста натоварени. - Г-н Йорданов, много ви благодарим за вниманието към нашите читатели. Пожелаваме на игрите в Пекин българските борци, водени от вас, да се представят отлично! И на вас лично – много успех и отличен шанс! Интервю на Тодор Т. Паунов

13 Apr 2008 22:52 ч.