НА КАКВО НИ НАУЧИХА БАКУ И ИСТАНБУЛ? ЧЕ ДОБРИТЕ БОРЦИ РАБОТЯТ НА ОБОРОТИ ОТ ПЪРВАТА ДО ПОСЛЕДНАТА СЕКУНДА

Отминалите преди броени дни първи Европейски игри в Баку и европейско първенство за юноши и девойки в Истанбул показаха ясно, че след промените в правилата борбата вече няма да е същата!
Бързина, ловкост, въображение, динамика, физическа мощ, тактическа зрелост, смелост, концентрация от първата до последната секунда - такива качества трябва да притежена всеки, който иска да побеждава и да печели медали.
За времената при странното управление на световната федерация с мандатите на швейцареца Рафаел Мартинети не бива да се издума и дума. Тогава можеше да се хитрува с бутане и ръчкане, да се измъкне някоя случайна победа или дори медал. Борбата при Мартинени се бе превърнала в огромна скука и досадно тактическо надлъгване, особено при състезателите от класическия стил.
Новите правила дадоха шанс на ИСТИНСКИТЕ БОРЦИ, а не на случайниците в този спорт. Някои се преориентираха много бързо, защото разбраха, че пътят към успехите минава през къртовска подготовка за водене на ИНТЕНЗИВНА схватка. Днес няма време и за секунда почивка, защото всичко се решава в два бързи периода от по 3 минути. Атака, атака, атака - това е истината! Само че за да атакуваш, трябва да си перфектен във физически и технически план. И да мислиш! Всяко психологическо колебание и залитане се наказва, всяко моментно отстъпление води към загуба.
Борбата с днешните й правила далеч не е измислена сега. Да го кажем така - този нападателен стил бе отличителен белег на българските борци през 60-те, 70-те, 80-те години. Нашите майстори рисуваха и "измисляха" зрелищни хватки, бяха агресивни, кондицията им бе отлична и буквално изнасяха уроци на съперниците си.
Какво се видя в Истанбул? Доминация на руската школа, ако под руска се разбира пъстрото богатство от дагестанци, осетинци, представители на други автономни републики! 
Голямата изненада бе представянето на якутите. Един от тях - Начин Куулар, се бори като завършен състезател от най-висока класа. Техниката му бе изпипана до детайли, а настроението, с което провеждаше схватките си, беше завладяващо. Руснаците не са за мислене - с това многообразие на таланти и широка основа за селекция на не един, а на два-три състава, се очертават като абсолютен и логичен хегемон.
КЪДЕ СМЕ НИЕ?
Ние закърпихме някак положението на Европейските игри в Баку с бронза на Даниел Александров при класиците и трите медала на жените. По този показател борбата отново защити реномето си на спорт номер 1 в България. Състезателите в свободния стил обаче си тръгнаха с празни ръце. Проблемът е, че някои от вечните титуляри далеч не са в първа вече младост, а отдолу не се вижда прилив на свежа нова вълна.
Липсата на вътрешна конкуренция е голям проблем и ще става все по-сериозен, ако центровете не се събудят за по-качествен труд и не обхванат повече хора. Виж, Димитър Иванов и Микяй Наим спечелиха медали на европейското за юноши колкото да подскажат, че треньорите в "Димитровград" вършат отлична работа. Значи, щом там могат, трябва да могат и другите. Номерът е, че българските треньори трябва да четат повече и да забравят вехтите вече книжки отпреди 20 години. Интернет днес е чудесен помощник, когато някой иска да се учи и да върви напред. Въпросът е кой иска да се учи, вместо да лежи на старите лаври, че може и знае всичко. С многознайковци без покритие никой не е станал голям в своя бранш.  
Не можем да спасяваме положението и с натурализация на чужденци, защото тази история струва прекалено скъпо за държава като България. Значи, задачата е да решаваме проблемите си сами и да спрем с оправданията - базата била стара, чучелата скъсани, децата малко, заплатите - още по-малки!
Българските треньори и борци могат да поддържат добър стандарт, когато резултатите са налице. В този смисъл никой няма право да се оплаква, когато приключва годината с един-два бронза за цвят от държавните първенства във всички възрастови групи! А има големи уж центрове с претенции, където трудно се добират и до две отличия.
Федерацията - поне такива са нашите впечатления - не е обърнала гръб на нито един клуб. С каквото може да помага - помага. Друга такава федерация у нас няма.
Лагерите и участията на националите в международни турнири също струват сериозни средства. Но централата се оправя някак си. Само в нея си знаят как вържат финансите, че всички да се чувстват добре и обгрижени.
Като стана въпрос за изводи от Баку и Истанбул, да не забравим, че големите борци са хора с ХАРАКТЕР. В този смисъл момичетата ни засенчиха мъжете по амбиция, воля, себераздаване, спортен инат. Трябваше да видите обляната в сълзи Мими Христова, за да разберете за какво става дума!
И така стигаме до ключовата дума - ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИМ БЪРЗО И В КРАК С ТЕНДЕНЦИИТЕ В БОРБАТА! Всеки, който изостане сега, ще изостава все повече.
Време е за усилна работа, защото Рио де Жанейро чука на вратата. Който иска да бъде запомнен и считан за звезда, трябва да знае, че няма друг избор освен  къртовския труд.   
 Георги ХРИСТОВ

03 Jul 2015 16:17 ч.