Голям украински шампион навърши в САЩ 70 години

Борис Михайлович Гуревич, двукратен световен и европейски шампион, олимпийски първенец от игрите през  1968 година по свободна борба в категория 87 килограма, многократен шампион на бившата СССР и заслужил майстор на спорта, навърши 70 години. Той е роден в Киев, но през последните 13 години живее в Чикаго. Какво е нужно за победата в спорта ? На първо място, разбира се, талант. Към него трябва да добавим много труд, упорити тренировки, постоянни съревнования, специален режим и начин на живот.А Борис Гуревич не е бил галеник на съдбата. Рано загубва баща си - когато е само на 9 месеца. Като дете не е много здрав – прохожда едва на 6 години! Следват война, евакуация, гладно детство. Семейството му се завръща в Киев през 1945 год. Едва 14 годишен, Борис е принуден да работи. Лее пот във фабрика за производство на кожени изделия като общ работник. През 1953 година, когато е на 16 години и половина, за първи път попада в спортна зала. Отначало просто решава да се научи да се защитава и пробва бокс, но борбата е спортът, който го привлича. В залата до стадион “Динамо” тренира едновременно класическа и свободна борба. Като юноша практически остава да "спи" на тепиха. В резултат на тежкия труд, упоритите тренировки и безспорния талант идват първите успехи. През 1957 година Гуревич става   шампион на СССР в категория до 87 кг. Същата година известният скулптор Вутевич кани младия спортист да позира за скулптура, която в момента се намира в сградата на ООН в Ню Йорк.Като син на украински имигранти Борис е изключен от националния отбор за дълго време. Нашият герой обаче не се предава и продължава упорито да тренира и да побеждава във вътрешни турнири, докато съветската чиновническа машина капитулира и той е върнат обратно в държавния тим отбор. През 1967 година печели европейска титла в Турция и малко по-късно същата година става световен шампион и е приет в олимпийския национален отбор. Олимпийските игри през 1968 година се провеждат в Мексико. Много треньори и лекари са обезпокоени от факта, че при 2240 метра надморско равнище, при наличие на смог и липса на достатъчно кислород, големите физически натоварвания могат да увредят човешкия организъм. И действително на тази Олимпиада има смъртни случаи. Борис решава оригинално този проблем. Няколко месеца преди игрите в една от най-дълбоките станции на киевското метро – станция "Арсеналная", започва тренировки, бягайки нагоре - надолу по няколко часа на ден по ескалатора в условията на кислородна недостатъчност. На Олимпиадата в Мексико е непобедим.3 месеца след Олимпиадата отново печели световна титла в Аржентина, а през 1969 година става европейски шампион. След приключване на активната си спортна кариера Борис Михайлович работи като учител по физкултура в киевското Суворовско училище. Успехите на неговите възпитаници са показателни за педагогическите му качества. Борис Михайлович Гуревич е един ярък пример за успешна спортна кариера, постигната с много тежък труд, добросъвестност, талант и творческа фантазия. В живота той е много общителен и приятен човек, когото можеш да слушаш с часове. Всички любители на спорта в Чикаго, Асоциациата на ветераните на спорта в Ню Йорк с председател Рафаил Городетски поздравяват Борис Михайлович с навършването на 70 години.Автор: Яков Стрелчин  

11 Mar 2008 18:00 ч.