Търпят ли реферите на бой за слугинаж на много господари?

Публикувано в категория Други  
Много съжаляваме /пак/, ама днес ще ви занимаваме с футбол. Не точно с футбол, а с историята на поредния пребит футболен рефер в България.Този човек се казва Валери Петровски, потрошен тази утрин от двама мъже с боксове и бухалки, докато чака жена си в колата. Петровски е поредната жертва сред чернодрешковците след Антон Гецов, Христо Ристосков, Димитър Костов и Светлозар Маринов. Имаше ли още някой на опашката?... Общото помежду им, че всички съвместяват /съвместяваха/ реферска кариера с някакъв бизнес. Дали бизнесът им се храни от поръчково съдийство, можем само да гадаем. Факт е, че ядат пердах на порции, което не значи, че заставаме зад онези с бухалките и боксовете. В никакъв случай.Защо обаче все футболни рефери отнасят калая? Ами защото тези момчета превърнаха футбола в мандра, от която решиха, че могат да се обогатяват безнаказано. Защото приеха да слугуват на всички, а никой не обича прислугата, когато не премита редовно. В крайна сметка не можеш да тичаш с ибрика  подир няколко господари, щото все един от тях ще иска да е номер 1. Гадното е, че по принцип реферите взимат от всички и на финала се петлаят пред кого точно да сложат наколенките. Трудно е, все някой /от онези, които дават парите/ ще остане прецакан. А прецаканият обикновено не прощава. Дълги години нашите съдии мислеха, че един бой не е проблем, особено ако приберат 10 000 или повече евро. Ще се увият в овчи кожи, ще попъшкат, жените им в уста ще ги целунат сладко, пресата ще се навилнее за ден - два и ..сначале.Не казваме, че Петровски суче от дивидентите със свирката, ама що все футболни съдии ядят кьотек на лягане и  ставане?Сега реферите плашат, че в знак на солидарност с напердашения Валери нямало да ръководят идните мачове от първенствата. Ами, хубаво - то без това битката да си български рефер днес означава да се бориш със зъби и нокти като за службицата на митничаря, капепееца или нещо подобно. Голямо натискане да си арбитър под знамето на БФС.Що ли?  От едничка и чиста любов към футбола? Че то цели кланове и фамилии напират да влязат люто под мустака на реферския шеф Борислав Александров. Сякаш няма да служат благопристойно на играта. По-скоро напомнят кучета, които се бият за парици от еврофондовете. Споко, "проектите" им са готови. Пак от чиста, любов, нали?А от човешка гледна точка, казваме го съвсем искрено, сме готови да пожалим за пребития Петровски. Така не може. С бухалки не става. И не бива. Долно е.  Само дето поговорката се обажда в главите ни: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Седят ли мирно българските футболни съдии, че  стават жертви на такива изстъпления рано сутрин?

07 Mar 2008 17:26 ч.