Спортните бази - държавата дава с едната ръка за тях, с другата прибира

Национален отбор“ звучи престижно в който и да е спорт. Независимо от тежкото икономическо и социално положение на страната ни, когато зазвучи българския химн преди мач, феновете се надяват да позагладят националната гордост. Разочаровани от международното представяне на отборите ни, мнозина често хулят играчите, понякога с основание, но рядко се замислят, че ние отстъпваме на държавите от нашата черга във всяко отношение. Поредното доказателство е гласуваното доверие на Букурещ за европейското първенство по футбол през 2020 г. и съсипващата критика, която удари кандидатурата на България.
Основният проблем на страната ни е липсата на модерна база за официални срещи, но и за подготовка на националните ни отбори. Представителните състави в почти всички спортове нямат собствени центрове за тренировки, а тези, които имат са съсипвани от наеми.
Проверка на „Преса“ показа, че федерациите връщат значителна сума от бюджетите си обратно в държавата. Порочен кръг, за който от години управляващите си затварят услужливо очите. Причината е, че търговските дружества, стопанисващи редица обекти с национално значение, нямат право на помощ от държавата, каквато обаче всъщност получават чрез федерациите. В последните три години например централата по волейбол дава около една четвърт от бюджета си за наеми. За 2012 г. рентата за ползването на зали е 320 000 лв. От тях по-значителната част - 180 000 лв., е била налята в „Арена Армеец“, собственост на дружеството „Национална спортна база“ (НСБ). За 2013-а и за 2014-а сумите, изразходвани от волейбола, са съответно 418 000 лв. и 460 000 лв. В ремонт на зала „Христо Ботев“, предоставена за ползване на най-успешния ни колективен спорт за 10 години, потънаха 500 000 лв., а са необходими поне още 1,5 млн. лв. Вместо отборите, от които всички чакат медали, да плащат за ползването на държавни зали, парите биха могли да отиват за развитие на детско-юношеските школи, кретащи в мизерия. В повечето европейски страни базите са грижа на общините, а представителните състави ги ползват безвъзмездно. В столичното кметство обаче не искат и да чуят за спортни центрове. Доказателството е историята с басейна „Спартак“, от който общината направи всичко възможно да се отърве.
Във футбола - другият национален отбор освен волейбола, където феновете си мечтаят от 20 години за още едно лудо американско лято след САЩ’94, също не разполагат със собствена база. Националите ни тренират в Правец, където имат игрище, изградено по програма „Гол“ на ФИФА, но нямат хотелска част и трябва да плащат наем за ползването на „РИУ Правец“. Сериозни суми отиват и за стадион „Васил Левски“, където нашите играят домакинските си мачове. Всеки двубой излиза на БФС над 30 000 лв. Във футбола обаче има светлина в тунела, защото очакват изграждането на собствена база в квартал „Бояна“. Там ще имат на разположение три терена (два с естествено покритие и един с изкуствено), два тенис корта, многофункционална зала и общежитие. Центърът трябва да е готов догодина и ще излезе около 15 млн. лева.
Президентът на БФС Борислав Михайлов увери, че проектът има социална насоченост и хората от квартала също ще могат да го ползват. Базата е дадена на концесия за срок от 28 години, а след това ще остане в полза на държавата.
Лъч надежда топли и лекоатлетите. До седмици се очаква първата копка на покритата зала в Бургас, която трябва да реши проблема на федерацията със зимната подготовка. В момента националите ни тренират в студените месеци в единственото годно съоръжение в Добрич, което е морално остаряло, а настилката откровено плаче за смяна. Летните си занимания атлетите провеждат безвъзмездно в няколко центъра - в Правец, Сливен, Варна. Годишен наем от 120 000 лв. се плаща само за стадион „Васил Левски“, който обаче често остава затворен за лека атлетика. Такава беше ситуацията и месец преди последните две олимпиади - в Лондон 2012 и Пекин 2008.
Наеми тормозят и гимнастиците ни. Те се радват на обновена национална база в зала „Раковски“, където разполагат с модерни уреди, хотелска част, фитнес и сауна. Центърът беше завършен по време на мандата на ГЕРБ, основно заради оплакванията на Йордан Йовчев. Носителят на четири олимпийски медала беше принуден да тренира в мизерия, а стаята в общежитието си делеше с мишки и хлебарки. Едва в края на кариерата си, през 2011-а той получи нормални условия за тренировки.
В баскетбола карат на вересия
Финансовата криза държи до стената ръководството на родната федерация по баскетбол от години. Дълговете, натрупани при управлението на издъхналия внезапно през март 2011 г. президент Михаил Михов, се изразяваха в милиони левове. Днес те са покрити в значителна част, но положението на централата остава тревожно. В БФБ не обичат да афишират проблемите си и малцина знаят, че подготовката на националните отбори от мъже и жени до юноши и девойки се крепи единствено на добра воля от приятели или откровено е на вересия. Това лято мъжкият тим се събра на лагер преди евроквалификациите в Правец и ползва базата на „Лукойл Академик“ благодарение на отличните взаимоотношения между Валентин Златев и федерацията. В баскетбола си плащат, но на преференциални цени.
Същото се случи и за втория етап на подготовката на националите, който се проведе в Боровец и в Самоков. Там подкрепата към БФБ дойде от новия ръководител на НБЛ и председател на „Рилски спортист“ инж. Петър Георгиев. В Самоков тренираха и жените, водени в евроквалификациите от Георги Божков. Младежите и девойките на България също изкараха част от лагерите си там. В родния баскетбол от години нямат собствена база. Преди 1990 г. нещата стояха по различен начин. Тогава националите се чувстваха като у дома си на „Спортпалас“ - техен целогодишен център, както и на Белмекен, където изкарваха поне по месец през лятото.
От края на юли федерацията влезе във владение на зала „Триадица“. Президентът Глушков подписа договор със Столичната община за безвъзмездно ползване за 10 години, а подалият оставка като мениджър на НБЛ Иван Ценов бе назначен на същия пост в „Триадица“. Очаква се, ако централата намери спонсори, залата да претърпи основен ремонт, от който има крещяща нужда.
Ледените ни спортове издържат Зимния дворец
Федерациите по кънки (фигурно пързаляне и шорттрек) и хокей на лед са основен донор на средства за Зимния дворец. Съоръжението се стопанисва от държавното търговско дружество „Академика 2011“. Двете централи отделят почти половината от нищожните си бюджети, за да подсигурят лед за националните ни отбори. Хокеят изпадна от първата приоритетна група на спортовете и получава от държавата малко повече от 100 000 лв. Кънките, които от години нямат добро представяне на големи първенства, също най-вероятно ще отидат във втора група от следващата 2015 г. За миналия сезон централата получи над 300 000 лв. бюджет, които догодина е възможно да бъдат намалени.
Парите на двете федерации отиват не само за подготовка на националните отбори, но и за различни домакинства на престижни състезания. За миналия сезон у нас имаше две световни юношески първенства - по хокей и по фигурно пързаляне.
В Зимния дворец предстои ремонт, но не е ясно след приключването му каква стратегия ще предприеме стопанинът „Академика 2011“. Принципалът - спортното министерство, отнася сериозна критика, че част от прилежащите зали се дават под наем на чалга заведения. Тези средства обаче са много важни за поддръжката на съоръжението.
Борба, бокс и щанги тренират в „Дианабад“
Националните отбори по борба, бокс и вдигане на тежести имат национални бази в комплекса „Дианабад“. И трите спорта използват центровете като наематели на търговското дружество НСБ. Тук също се работи по кръга „държавата дава пари и после си ги прибира“. И трите федерации обаче няма от какво да се оплачат, защото залите и прилежащите помещения са еталон за удобство и комфорт.
От 2008 г. насам федерацията, ръководена от олимпийския шампион Валентин Йорданов, световната централа ФИЛА, европейската СЕЛА, БОК и МОК съвместно инвестираха хиляди евро в борбата.

Йорданов кандидатства по проект за финансиране директно от Международния олимпийски комитет. Реновирането започна след летните игри в Пекин 2008, а в момента на подготовка идват спортисти от цял свят. Базата на борците е в топ 3 в Европа заедно с тези в Москва и Рим. Щангистите ни са изключително благодарни на бившия спортен министър Свилен Нейков, който вдигна залата им от руини и я направи модерна. Ремонтът излезе над 100 000 лева. Беше купено и оборудване за 120 000 лева.
Националната база на боксьорите погълна 200 000 лева, отпуснати също по времето на Нейков. Общата площ на съоръжението е 970 кв м. Включва две тренировъчни зала - малка и голяма, съблекални и сауна, за която боксьорите години наред си мечтаеха.
Цвета МАРКОВА, Цветан БАЯСЛИЕВ, в-к „Преса”

01 Oct 2014 08:58 ч.