Едничкият БГ медал от световното е тревога, особено когато Рио наближава с всеки ден

Няма защо да са затваряме очите - българската борба претърпя крах на световното в Ташкент!
Това заключение не се налага само от цифрите и тъжната равносметка с едничкия медал за нашите, спечелен от Тайбе Юсеин в парада на японките при жените. По-лошото е, че българите губеха схватките си някак като по навик, а от дързостта на предишните поколения нямаше и капка спомен.
Катастрофата в Ташкент бе естествено и логично продължение на никаквите резултати при кадетите и юношите в тазгодишните европейски и световни първенства. Резултатите бяха почти пълна нула, а ние се заблуждавахме или искахме да вярваме, че става дума за низ от случайности.
Разписахме извод как на младите вероятно не им стига класа и опит, пък, виж, батковците и каките ще се справят по-добре на тепиха в Узбекистан и ще го докарат до медали поне от рутина.
Като се обърнем назад, надеждите ни в свободния стил бяха свързани с Дубов и Базан, в класическия - с Иво Ангелов, при жените - със Станка Златева, Тайбе Юсеин и и Елина Васева. Наивната ни сметка беше, че ако тези хора спечелят медали, а до тях изригне някой младок с някакво отличие, репутацията ни на световното ще е спасена.
Да, ама българите се оказаха неподготвени със звездите си, така че трудно можехме де се надяваме и на "бум" като десерт с някой младок. Защо и по какви причини не бяха подготвени, ще трябва да се разбере от анализите на треньорските щабове.
Иначе и с просто око се видя, че нашите са изпуснали да сменят стрелките на часовника с новите правила в борбата, които на всичко отгоре не бяха въведени от вчера за днес. Големите шампиони в Ташкент бяха научили домашното си по перфектен начин - агресивна борба от първата до последната секунда, солидна отбрана, отлична физика, техническо разнообразие!
Мухлясалото време от ерата "Мартинети" със затворените борби и тънките счетоводни сметки кога можеш да ди позволиш точка, и кога да имитираш борба, за да излъжеш съперника, мина безвъзвратно. Борбата днес е динамика, гъвкавост, пластика, пъстър букет от технически прийоми, сила и добре обмислена нападателна тактика. Ако си слаб в поне един от тези елементи, шансовете ти да бъдеш сред големите са обречени.
Сигурно е, че нашите национали не са проспали времето си по международни турнири и лагери. Така поне изглежда - ча са работили, че са се трудили, че са искали да постигнат нещо голямо на световното първенство. Не се получи.
На първо четене основната причина е ясна - слабата вътрешна конкуренция /та ние не можахме да излъчим хора за тежките категории в свободния стил!/.
Лошото е, че и отдолу сред младите не се задават момчета, които биха объркали нечии сметки поне да домашна сцена. Е, в такъв случай как да разчиташ и да чакаш само и винаги на едни и същи хора - Дубов, Базан, Станка, Иво Ангелов...
Пирамидата става с все по-къса основа и все по-остри върхове. По нея трудно може да се закачи някой така, че да бъде сериозен играч на световния тепих. В похода към върха се закрепи само една Тайбе Юсеин, но тя комай единствена изглеждаше свежа и жадна за успехи. Освен това Тайбе видимо си вярваше повече, дори когато се бореше с колебанията си, докато другите ни асове бяха някак пречупени преди самите схватки. Към всичко друго и липсваше и настроение. А с примиренчество накъде може да се върви!
Разбира се, някои от нашите състезатели станаха жертва и на малшанс. Загубиха спечелени схватки. Но дали малшансът не произтече и от грешни тактики?
На тези и друго въпроси могат да отговорят само компетентните фактори, свързани с националните ни отбори. Един честен и дълбок анализ без сръдни за случилото се в Ташкент би трябвало да маркира по-ясни и нови подходи през следващата, предолимпийската вече година. Часовникът тиктака неумолимо и Рио де Жанейро се приближава с всеки изминал ден.
Горчивата чаша от Лондон вече я изпита до дъно, но пък Ташкент дойде навреме, за да предупреди, че Рио трябва да е по-благосклонен към българската борба. Може и да е, ако работата дотогава е в запретване на ръкавите отсега.

14 Sep 2014 12:32 ч.