Съперници носят Боян Радев на ръце в знак на уважение

http://tgwb.org/buy-cialis-online/ "Най-запомнящият се момент бе след първия ми златен олимпийски медал, когато свириха българския химн, а след това моите подгласници ме хванаха за краката, качиха ме на техните рамене и направиха две обиколки в залата по борба в Токио. Това е за мен едно много голямо признание, не само от публиката, но и от самите противници, срещу които съм се борил преди това, а битките бяха жестоки. Моята формула за успеха не е само в спорта, а и в живота - трябва да бъдеш общ работник денонощно. Трябва да тренираш, без да спираш, да търсиш победата и да искаш да станеш шампион. Трябва да бъдеш много упорит, много да тренираш, пълен режим, пълен аскет и истински патриот да бъдеш. Първото нещо, което един спортист иска да направи, трябва да е да търси победата, а не да пита колко ще му бъде заплатата и премията."
На днешния ден преди 50 години един велик българин записва със златни букви името си в историята на борбата. На 5 август 1964 г. в Токио 22-годишният тогава Боян Радев става олимпийски шампион в кат. до 97 кг на класическия стил. Той е и най-убедителният победител в целия турнир с пет категорични успеха и нито една загуба по пътя към първото си злато.
Второто не закъснява. Идва четири години по-късно в Мексико, където здравият като скала нашенец тушира конкуренцията, за да защити хегемонията си. След това ритуално целува тепиха в средата и в двата му края, където по традиция стоят съперниците. Отказва се на върха. Така както умеят само характерите.
Петдесет години по-късно споменът от подвига на Радев в Токио не избледнява. Той никога няма да забрави как след награждаването съперниците едва изчакват да слезе от почетната стълбичка, за да го понесат на ръце. Шведът Пер Свенсон, с когото бившият миньор играе сякаш котка гони мишка във финала, го качва на рамото си. От другата страна същото прави бронзовият медалист в категорията - представителят на ГДР Хайнц Кил.
„Това не се забравя. Винаги настръхвам, като се сетя. За всичко съм се преборил сам. Аз съм първият и сигурно последният спортист, който е победил и след това са го понесли на ръце тези, които са останали след него. Уважавахме се много, борбата е спорт за истински мъже“, спомня си Радев, който днес в 11,30 ч. бе почетен по случай юбилея от първото му олимпийско злато на тържество, организирано в негова чест от БОК в Музея на спорта.
Вестник "Преса"

05 Aug 2014 11:38 ч.