Борбата трябва да е част от държавна доктрина за спорта

Публикувано в категория Други  
 Българската борба е жива и корените й не са изсъхнали. Този извод може да бъде направен след края на държавното първенство за деца. Вижте само "географията" с медалистите - момчета от Хасково, Разград, Стремци, Лозница, Цар Калоян, Сливо поле, Ловеч, Горна Оряховица, Севлиево, Тутракан, Раднево, Търговище, Сливен, Бургас, Средец, Казанлък, Гълъбово, Острово и т. н. А знаете ли кой състезател бе обявен за най-техничен борец? Ами Айджан Ахмед от Стремци! Хайде на бас, че половината българи ще изпаднат в недоумение, ако ги попитаме къде ли пък се намира това населено място! На първо четене е повече от хубаво, че малките центрове, колкото и да са малки, шлифоват по някое златно, макар и необработено още зрънце. Митко Каменов от Сливо поле например всяка година зарежда русенското спортно училище с някое талантливо дете. Как обаче хората като Каменов могат да бъдат мотивирани до степен, при която ще работят още по-усърдно с даровити деца! Насърчението се състои във волята на държавата да обърне изключително сериозно внимание на традиционните български спортове. Борбата, щангите, леката атлетика, боксът, гимнастиката трябва да са осъзната национална политика. Тези спортове трябва да са стратегически плацдарм и да добият значението на сфери с особен приоритет при финансирането. Руснаците и китайците вече показаха как се прави подобна политика - със специални фондове, в които се наливат колосални средства. Затова ще бъдат и най-добрите на идните олимпийски игри. Някои ще попитат - хубаво де, защо точно борбата, леката атлетика и щангите трябва да са сред богопомазаните спортове? Защото са фундаментът и традицията на българския спорт. Защото в тях бяхме, сме и сигурно ще бъдем добри, особено ако държавата наистина излезе с доктрина какво, как и защо трябва да се прави. Такава доктрина не е приумица, а документ за целененасочени програмни намерения, каквито трябва да се случат. Вече изпуснахме конците и никога няма да ги вържем с колоездене, хокей на лед, фехтовка, стрелба с лък или водна топка. Тук основата се пропука отдавна и съществуването на тези спортове е истинска екзотика.  Нека никой да не се обижда, но това е точно така. Да не говорим, че за участие в първенството по хокей бе записан само ...един отбор! И пак за доктрината. Тя може да влезе като основополагащ документ при готвения така дълго ремонт на Закона за спорта. Не "може", а трябва. Семето на бъдещите успехи в националната ни спортна традиция трябва да се посее сега, веднага, колкото се може по-бързо. А що се отнася до живите все още корени - да, живи са, но някой трябва да ги полива редовно. Без могъщото крило на държавата това няма как да стане.          

18 Feb 2008 15:11 ч.