Истината, бате, е в сърцето

Днес един непознат мъж с протрита шуба, който, кой знае откъде ме познава, седна до мене в автобуса и ми вика свойски: "Писал си за Станка Златева. Абе, бате, как това момиче тръшна толкова американки в САЩ? И то в сърцето на Америка!"Засмях се - абе, бате, стават и такива неща!, отговорих. Човекът ми пожела лек ден, слязох от автобуса и се разделихме.Крачех, усмихвах се тихо в себе си, а по едно време се замислих - ама наистина как стават "тези неща". Мощната  Америка срещу Станка от село Крушаре! Да, ама същата девойка бие наред в Колорадо Спрингс и дори онзи обикновен човечец бе впечатлен. Бе горд. Вероятно той имаше предвид не само разликата в мащабите на двете държави, но и грижата, която отделните страни полагат за спорта. Идеше ми да се върна, да догоня човека от автобуса и да му кажа: "Разликата, бате, е в сърцето. Който го има, иска, знае, може и работи до припадък, постига своето. Друг е въпросът кой и как ще го оцени".Знаете ли, а Станка навярно има голямо сърце, както многото ни големи шампиони. Сигурно и затова побеждава. Тук Крушаре си е  величина в  сравнение  с Колорадо.И не е само до Златева - предалият се  човек, този без амбиция, може да има всичко, но не и уважението на чичото от автобуса. А и, дявол да го вземе, защо разказвам тази истинска, но делнична история?Защото ние, "малките" българи,  обрулените от  живота и съдбата на страната ни, със сигурност можем да се  борим. И да бъдем големи. Май ни трябва само повечко кураж. Нека да си вярваме, нищо че Америка си е Америка, а ние, една шепа народ, сме талантливи и горди. И все още можем. Стига да се трудим и да не удряме коляно пред големите. Аз така мисля, бате! Снимката е от сайта на българската федерация по борба www.bul-wrestling.org

13 Feb 2008 17:03 ч.