Елица Янкова взела хъса към борбата от баща си

За Елица Янкова всичко извън спорта е на заден план Елица Янкова влязла „на бъзик”, както тя се изразява, в залата по борба. Случило си в родния й град Варна на зрялата за други спортове 15-16-годишна възраст. „Спортът по принцип си ме влечеше и исках да се занимавам с някакъв. Вкараха ме в залата и първата победа ми се услади много”, разказва 19-годишната вече националка по борба. Започнала в морската ни столица при Наско Сейчанов, който я научил на първите й схватки. 2 години по-късно обаче Петър Касабов я повикал в националния отбор на България за кадетки и тя решила да се премести в София и да тренира само при него в Левски. На първото си голямо първенство – европейското за кадетки във Варшава през 2011 г., Ели остава на крачка от медалите – пета. Същото се повтаря и следващата година в Загреб, където отново не стига до отличията. През изминаващата си 2013-а обаче Янкова прави фурор, печелейки световната титла при девойките в категория до 48 кг и то на шампионата в София, където е най-сладко. На финала Елица надвива с технически туш румънката Емилия Вук, която е трета от предишното световно и трета на европейското. Така младата варненка взема реванш за загубата на европейския финал в Скопие месец по-рано, където отстъпва пред украинката Илона Семкив. „Всичко ми се върти още в главата. Това бяха 5 минути на слава, но бяха много хубави! В това време забравяш колко тежко ти е било, преглъщаш всичките си сълзи”, разкрива Елица за емоциите от триумфа. Естествено, в началото увлечението по борбата никак не се харесвало на майка й. Тя била твърдо против дъщеря й да се занимава с този мъжки спорт. Подкрепата и интересът на баща й обаче надделяват, тъй като самият той е тренирал борба като малък. През миналата година Елица завърши спортното училище на Левски и сега е студентка първи курс задочно обучение в Пловдивския университет в специалност „начална педагогика”. „Без образование не може, но гледах къде мога да следвам задочно, тъй като няма как да го съчетавам с тренировките”, казва тя. Коледните празници са любимите на младата ни състезателка, тъй като се прибира във Варна при роднини и приятели. „Само при мисълта, че ще си отида, си почивам страхотно”, споделя Ели, но признава, че това й се случва не повече от 3-4 пъти в годината. Еднообразието – по две, че и по три тренировки на ден, по 3 седмици на лагер, на четвъртата състезание, после малко почивка и пак същото, е нещото, което най тормози момичето. „Знам, обаче че си заслужава, когато сложиш медала на гърдите си!” Повечето приятели на Елица, естествено, са от борбата. Но си има и такива от детството си във Варна, които не спортуват. „На тях им е много интересно, постоянно ме разпитват за състезанията, за правилата, за точкуването”. Най-неприятният момент през годината за Янкова е точно на рождения й ден – 18 септември. Тогава тя излиза за първата си среща от световното за жени в Унгария, но контузва глезена си още в първата част и накуцвайки, губи с 0:7 от полякинята Лукашек. „Не се чувствах добре, нищо не вървеше в този ден, но има и такива моменти”, заключва философски Елица. И със Спортен Икар за прогресиращ млад спортист на фондация "Български спорт". Като всеки, навлизащ в елитния спорт състезател, и тя си мечтае за олимпийските игри. При това не само да участва, а да стигне и до медалите. За 48-килограмово миньонче диетите не са най-приятната тема, но пък и не са табу. Обикновено преди състезание сваля по 4-5 кг, за да влезе в категорията си. Обича да си похапва, но за щастие състезанията са през лятото, когато килата се топят по-лесно. Относно гаджетата казва: „Нямам време за тях. Ние сме постоянно по лагери в различни градове и затова е много трудно някой да се хване с нас, спортистките - откровена е Елица, но признава, че това не я притеснява. - В момента съм съсредоточена изцяло върху спорта и всичко друго е на заден план”, завършва световната ни шампионка. viasport.bg

26 Dec 2013 09:43 ч.