Иво Ангелов - героят на Перник и България!

Дни наред перничани живеят като в приказките - ядат, пият и се веселят, празнувайки световната титла на съгражданина си Иво Ангелов. В навечерието на Деня на независимостта 28-годишният борец се окичи със златния медал на шампионата в Будапеща пред погледа и при бурната подкрепа на много свои приятели, близки и роднини. Също както и преди 6 месеца на европейското в Тбилиси, Иво надви на финала в категория до 60 кг руснака Иван Куляков и не остави никакви съмнения кой е най-добрият. Преди това на полуфиналите нашето момче се справи с може би най-трудния си съперник - Сунг Во. След края на схватката разплаканият кореец не искаше да слиза от тепиха, невярвайки, че е победен. „Нито за момент не съм си помислил, че мога да загубя. Преди да изляза на финала, Армен Назарян ми каза: „Ти си най-добрият!” и тези думи ме накараха да покажа на какво съм способен. Благодарен съм много на него и на целия щаб, че не спряха да вярват в мен”, каза шампионът и отговори на заканите на Куляков за реванш: „Надявам се на финала на европейското догодина пак да го срещна и тогава нека се опита да ме бие. Няма как да стане”. Да подкрепят своя съгражданин в зала „Ласло Пап арена” в Будапеща се бяха събрали близо 30 перничани, но също и всички съотборници на Иво от отбора му в Бундеслигата ­ - Аделхаузен. Сред най-верните фенове на Ангелов бяха първият му треньор Веселин Цветков и президентът на клуба по борба Миньор - Методи Пенев. “Заради него станах треньор, видях го как работи в залата и веднага познах в него шампиона”, твърди Цветков, който цели 17 години работи с бореца. “Гордея се, че го познавам”, призна пък Методи Пенев. Особено щастливи от победата на своя съгражданин бяха жителите на най-младия пернишки квартал “Тева”, където Иво е израснал и сега живее със семейството си. Негови приятели го посрещнаха в късните часове на летището, като не спряха да скандират: „Кой е №1? Иво Ангелов!”. Още в първия ден, в който си беше в Перник, той побърза да се отблагодари за подкрепата с разговори с отговорните органи за намирането на средства за ремонт на старата зала по борба. “Спечелих титлата с цената на много труд, пот, лишения и дори сълзи”, признава шампионът. Споделя, че най-тежко му се отразявала липсата на вече 9-месечната му дъщеря Яна. Тя се роди точно на 1 януари сякаш за да сложи началото на най-успешната година в досегашната кариера на баща си. Година, в която Иво стана европейски и световен шампион, а през октомври смята най-накрая на вземе държавния си изпит и да се дипломира като треньор в НСА. Макар че казва, че ако не успее сега, ще го стори догодина. „Не бях виждал детето си цели 21 дни преди световното. Беше ми много мъчно за нея. Тя е още малка и постоянно като липсвам от къщи, после я плаша, плаче от мен. Но няма как – знам за какво го правя!”, казва още Ангелов. Донесъл й от Унгария детски шампиони и плюшена играчка, както и медала и пояса, които й посвети. Иво е доволен, че въпреки предстоящите му изяви в Бундеслигата всеки уикенд ще има и доста дълга почивка, преди отново да поднови лагерите с националния тим. „Не трябва да забравяме защо сме в залата – все пак всичко се постига с труд, така че няма време за почивки”, допълва всеотдайният спортист. Естествено, след толкова успехи сега всички го гласят за претендент за олимпийската титла в Рио де Жанейро през 2016-а. Макар да казва, че това е целта му, Иво все пак е умерен в изказванията си: „Има цели три години дотогава – и много, и малко време. Нека видим първо как ще променят категориите и къде ще се боря, пък тогава ще мислим”. Вестник "Монитор"

01 Oct 2013 11:34 ч.