Цено Ценов: Съгласен съм с всичко в изявлението на Валентин Йорданов

Цено Ценов е президент на Европейската федерация по борба (СЕЛА) вече 18 години, а от 1978 г. е член на организацията. През 2012 г. е избран в Изпълнителното бюро на Международната федерация по борба (ФИЛА), където е и до днес. За кратко е шеф на родната централа по борба (1990-1991). Откакто е на възловите постове, няма пропуснато голямо състезание по борба.- Как ще коментирате последните изявления на Симеон Щерев, бивш старши треньор на националите в свободния стил, г-н Ценов?- Не одобрявам крайните медийни изяви. Защото те дават храна за тълкувания на хора, които нито ги интересува, нито имат реална оценка за нещата. Търси се само скандал. Но дори и да е станало нещо - в името на борбата то трябва да спре.- Лавината от упреци на Щерев бяха срещу декларацията на шефа на федерацията Валентин Йорданов, в която той доказва защо представянето ни в Лондон е провал и как се е стигнало до освобождаване на треньорите...- Йорданов трябваше много по-рано да го каже. Не го е направил, за да се запази спокойствието, разбирам го. Декларацията е пълен преглед на цялостната ситуация в борбата ни и няма нещо в нея, с което да не съм съгласен. Не може от 18 възможности за квалификация на олимпийски игри да реализираш само 9. И да считаш, че това е някакъв успех. Още повече когато си останал с 9 състезатели на олимпиадата и вземеш само един медал в трите стила... За мен това е провал и никаква дискусия по отношение на тази оценка не може и да има.- Правилна ли беше смяната на треньорите?- Съвсем закономерна. Промяната може да бъде пълна, частична, да касае едно ниво или целия национален отбор - решава го управителният съвет на федерацията. Но тези неща са свързани. Обикновено промяната касае върха, подразбирам старши треньора, и след това идва пренареждане на останалите формации.- Имаше ли треньорски грешки на олимпиадата?- Естествено, и го видях в поне 5-6 срещи, и то възлови. Ще звучи нелепо да кажем, че нищо не се получи на олимпиадата. Вината е у този, които води срещата. Много е лесно да кажеш - не ми изпълниха указанията. Намериха си обяснение и в съдийството. А това е абсолютно второстепенно в нашия случай - не можем да се оплачем. Но някой трябваше да си поеме грешките. И ако това съм го прочел в един от докладите - в класическия стил, в свободния нямаше нищо такова. Предполагам, че има неща, които още трябва да се изясняват. Например до колко борците бяха доведени в спортна форма точно в Лондон. В изявленията на Йорданов се казва за "функционална подготовка". Това са обективни неща, няма никакъв субективизъм. Гледаш данните и сравняваш. Е, значи грешки има. Имаше грешка и в подготовката. А затова друг виновен освен треньорите няма.- На олимпийската квалификация в София не успяхме да вземем максималните квоти...- Когато имаш план за подготовка и не се получава, значи някъде има издънка. Тя може да е в натоварванията, в управлението на спортната форма, в участието на състезания... Така че и там имаше грешки. Ние правим в София квалификация, вложили сме пари, амбиции, авторитет на най-различни нива. И какво вземаме пред наша публика? Почти нищо. Не може да кажеш, че няма грешки. Ще излезе, че това са ни възможностите - 9 квоти за олимпиада. А хората се питат защо шампиони като Михаил Ганев, Тайбе Юсеин, Явор Янакиев останаха извън игрите.- Това ли беше логическата развръзка - смяната на треньорите?- Най-разумното беше да се изяснят нещата, да се поемат отговорностите. Друг е въпросът какви да бъдат санкциите и дали изобщо да има. Но всичко да се изчисти, защото когато установиш грешки и поемеш отговорности, всъщност разчистваш пътя за една нова работа. Оттам: да се направят националните отбори, да се определи как ще се работи, кой кого ще готви, на кого ще се гласува доверие... Сега промяната вече е извършена, хората са започнали своята работа и много по-рационално е да им се помага. Не е редно да се връщаме назад, да продължаваме да бистрим неща от организационен, методически и личен характер. Националните ни отбори се готвят на по-обща система. Тя винаги е била колективно дело в България. И така ще си остане.- Преди олимпиадата се заговори, особено в свободния стил, че един треньор е добре да готви двама-трима състезатели. Това ли е по-правилният подход?- Не мога да кажа с абсолютна точност, защото треньор не съм бил. Но тази идея не е нова. Дори на клубно ниво има лични и старши треньори. Има обаче едно голямо "Но". В един отбор по борба задължително има старши треньор. Той не отговаря само за това да готви един или двама борци. А и каква методика се прилага, къде се прилага, какви са условията, как се отчита, какви корекции трябва да се направят. Това е работата му. Въпросът бе под чия диригентска палка ще бъде всичко това. Не може просто да се съберат на олимпиадата всеки с личния си треньор и да кажат: започваме спектакъла тук. Няма такова нещо. Отборът се води от един човек. Така е в Русия, Иран, САЩ, Корея, Япония, Турция... Фигурата на старши треньора е ясно очертана.
Така че, ако някой е искал да работи с един или двама души, е трябвало да не изпълнява други функции. И това се казва, когато се започва работа, а не когато тя приключва. Не може да бъдеш старши треньор (б.р. - Симеон Щерев), а след това да кажеш - ама аз искам да тренирам с този или с онзи. Сега става ясно, че такъв проблем е имало. Но аз не знам той да е поставян за обсъждане. Ами тогава? Това трябва да го отчетем в раздел "грешки".- Изгледахте държавния шампионат. Видяхте ли потенциал?- Има хора, с които да се работи. Сега пред българката борба ще стои една стратегия - с наличния потенциал как ще продължи. След месец и половина идва европейско, как ще се мобилизираме, за да се представим достойно? Защото ние никога не участваме само заради участието. И паралелно с това работа с резервите - кадети и юноши, които ще достигнат до олимпиадата в Рио, а резултатите ще се видят след 4 години.- Изненада ли ви нещо в новите треньорските щабове, оглавявани от Армен Назарян и Валентин Райчев?- Всеки си има лични виждания, но не смятам, че зад борда да е останал човек, който може да е полезен, освен Симеон Щерев. Той работи в един клуб, донесъл много титли. Едва ли някой ще го отстрани пък и едва ли има такова намерения. Да не говорим, че той е в отлични отношения със сегашните национални треньори. Същата е ситуацията и с класическия стил. Федерацията обаче трябва да решава сериозен проблем - липсата на достатъчно конкуренция, особено при класиците. Тя трябва да направи система за подготовка и състезания на национално ниво. Не е толкова сложно. Въпрос е на реорганизации, на известна държавна помощ, на възстановяването на центровете по места...- Какъв кредит на доверие трябва да се даде на новите треньори?- Има проверена формула от години. Не бива да се формира по фактора "време". Може перфектно да си подредил работата си, да се развиваш, но едно неудачно състезание в края на годината, нелепа контузия или нечестно съдийско отсъждане да обърка всичко. Трябва да се даде пълно и безрезервно доверие на човека и да не му се бъркаш. Стига да не прави безобразия. И да се оценяват не само конкретните резултати, но и как един борец или отбор върви от състезание в състезание, как се възприема от специалисти и публика.- Предстои конгрес на Европейската федерация, на който ще се кандидатирате за пети мандат. Шансовете?- Освен че лично аз се кандидатирах, но получих и подкрепата на нашата федерация. Шансовете са добри. Страната ни има много голям авторитет в борбата не само в Европа, но и в света. И не само защото съм президент на Европейската федерация. Имаме силна институция като Центъра СЕЛА/ФИЛА, на който Валентин Йорданов е директор. А това си е голяма реклама и не е случайно. Самият факт, че там 200 дни в годината се готвят състезатели от цял свят, а за 4 г. са минали над 1300 души, говори много добре за България. От началото на сезона там вече тренира един отбор - сръбският, а заявки има за още два. Преди турнирите "Дан Колов" и "Никола Петров" ще дойдат стотици борци. Добре е и за нас, защото имаме свежи партньори. Центърът се превърна от тренировъчен в средище за подготовка и на други кадри. А от този сезон там тръгва и висша треньорска школа. Имаме идея квалификацията на съдиите, поне от Европа, също да е в България.- През 2014-а кандидатстваме за европейско при мъжете и жените...- Нямаме основания да не го получим.Вестник "Труд"Забележка: Заглавието е на нашия сайт!


25 Jan 2013 10:52 ч.