За сълзите на Станка

България спечели втори медал на Олимпийските игри в Лондон. Извоюва го Станка Златева. Но вместо да се радва, тя напусна борцовия тепих, обляна в сълзи. Реално това е най-големият успех за родината ни от Олимпиадата до този момент. И хората в България са щастливи от постигнатото. Станка обаче не можа да си намери място от яд след финалния мач в категория до 72 кг. Защото тя искаше златото, беше дошла в Лондон за титлата, след като тя й се изплъзна в Пекин преди четири години. Искаше на всяка цена да си тръгне от британската столица със златото. Сълзите й след финала ме жегнаха. С поведението си Станка показа, че наистина е голяма шампионка и не иска да приема пораженията. Поведение, достойно за един спортист. Тези сълзи бяха истински, изтъкани от болка, болката на четирите години упорит труд, болката на множеството контузии, които я съпътстваха на този форум, за които тя достойно си замълча и не тръгна да се оплаква. Прие този сребърен медал за провал, изключително самокритична заяви, че представянето й е “голям провал”. А в днешно време сребърен медал от Олимпийски игри  за една малка страна като България в никакъв случай не може да се нарече провал. За това искам да й кажа: “Станке, вдигни гордо глава, защото за пореден път си една от шепата спортисти, които носят истинска радост на България. Вдигни главата и погледни смело напред към Рио де Жанейро, защото там може да дойде и твоят час за олимпийска титла. Заслужаваш го, заради всички болки и лишения.” РАЯ ИВАНОВА, специален пратеник на Sportal.bg на Олимпиадата в Лондон

10 Aug 2012 17:08 ч.