Откровенията на Явор Янакиев
Публикувано в категория България
ТАКА СЕ ПОЧНАНачало с бате Димо
В залата за първи път влязох преди 10 години с едно момче от махалата.
Златко е по-голям от мен и вече тренираше борба при Петър Манев. Отидох
да видя какво правят там и много ми хареса. В началото не знаех изобщо
как да се боря и много ме размятаха. Пък и аз бях слабичък, само 35
килограма, и нямах никаква техника. Беше ми интересно.
Първата сериозна среща с този спорт бе, когато разбрах, че момчетата ще
ходят на тренировъчен лагер. Много исках да отида с тях, като си
представях, че това ще е нещо приятно, както е на летен лагер, където
си почиваш. С триста зора убедих родителите ми да ме пуснат. Не беше
почивка обаче, но точно там разбрах за какво става дума. Първия ден ни
изкараха да бягаме и аз се мърдосвах на опашката, без да си давам зор.
На втория обаче Димчо Бонев, който е бивш борец, ми обясни, че от мен
нищо няма да стане, щом не си давам зор. Провери ме колко съм силен и
дори ми удари един шамар. Наговори ми и други неща, които ме накараха
да стана професионалист. Този човек ме грабна, а покрай него заобичах и
борбата. След първия ден на лагера почти не спах, като си мислех цяла
нощ върху думите на бате Димо. На другия ден вече бягах с първите,
стараех се на тренировката и всички ми се чудеха как съм се променил
така. И сега се чуваме с бате Димо. Той наистина много ми помогна да се
запаля по борбата. Затова си мисля, че не е нужно само да тренираш яко,
а да влагаш сърцето и душата си в това, което правиш. Бате Димо ми
помагаше и после. Много ми разказваше за борбата. Той е бил в ЦСКА и е
тренирал заедно с Атанас Комшев.
Служба в ЦСКА
След няколко месеца тренировки станах държавен шампион за момчета на 47
кг в Перник. Според мен нямам талант и успехите ми идват с много труд.
Мисля, че най-много дръпнах в развитието си, като дойдох в ЦСКА, където
бях войник. Там също беше голям зор. Вече нямаше спортни школи. Три
месеца бях в Плевен, а после - в поделението в Горна баня. Тогава
можеше и да приключа с борбата, ако не ме бяха взели в ЦСКА. В Стара
Загора май не искат да развиват този спорт на високо ниво и два месеца
работих на един строеж. Почти бях приключил със спорта, бях решил да се
отказвам. Но точно тогава ми се обадиха от ЦСКА и ме върнаха в борбата.
Треньорът Нено Ненчев беше много коректен към мен и след казармата ми
каза, че ако искам да стана нещо, трябва да отида в Славия-Литекс,
където всичко е професионално и условията са най-добри. Там наистина
нямаме никакви проблеми.
Легло в залата
С хубавото се свиква много бързо. Аз не се оплаквам от живота си
досега. Достатъчно ми е да има къде да спя. Известно време живях в
залата на ЦСКА и винаги можех да тренирам. Аз не съм претенциозен,
макар че бих си купил апартамент, ако парите от наградите ми стигнат.
Сега живея в Студетски град, където имам отделна стая. Важното е да
мога да си почивам от тренировките. Искам да си купя и кола, с която да
стигам навреме за тренировки. Не държа на марката.
Параграф 22
Нямах желание да уча в техникум, а да стана шампион. Наистина училището
ми се удаваше. Не учех много, просто помня. В началото и учителите бяха
против да отида в спортното. Много ме навиваха да си остана в 11-о
училище, когато в 6-и клас отидох да си взема документите. Все пак
успях да завърша с отличен успех. Сега съм студент в НСА. В момента
по-важна пак е борбата, а училището може да почака. Ще завърша и
висшето си образование, сигурен съм.
Любими предмети ми бяха историята и географията. И сега много обичам да
гледам филми с историческа тематика. Обичам да чета книги, макар че не
ми остава много време, пък и вечер съм толкова уморен, че направо
заспивам. Последната книга, която още не съм приключил, е "Параграф
22". Почнах я преди световното в Баку, но сега се надявам да я дочета.
Борбата
Никога няма да ми омръзне борбата. Имам голямо желание да тренирам,
дори и след като станах световен шампион. Тази титла вече е минало. Бях
на върха за няколко секунди. Трябва да гледам напред. Знам, че
треньорите имат проблеми с мен, най-вече да не претренирам. Аз обаче
съм си изградил такава представа, че за да успея в този спорт, трябва
непрекъснато да работя. Оказа се, че не е точно така. Тази година
успяха да ме "озаптят" да намаля темпото и наистина в Баку се чувствах
много по-свеж и силен. Само че аз се чувствам удовлетворен, когато съм
се смачкал от тренировки.
Световното в Баку
Освен гафа с химна имах и други проблеми в Баку. След полуфинала
загубих трикото си. Имах резервно, но никога не го бях пробвал. На
финала следобед се оказа, че ми е голямо, и се наложи да го връзвам
няколко пъти, за да не се смъкне. Пазя го и обещах да го подаря на
екипа на Ринг тв.
Жартиерът
Успях да уловя жартиера на булката на сватбата на световния шампион при
класиците през 2005 Николай Гергов. Тогава бях под въздействие на
емоцията и танците и дори не знаех за какво става дума. Сватбата обаче
беше много хубава и страшно се веселихме. Помня, че се наредихме, без
да знам какво ще правим, и извадих късмет. Според мен обаче този път
традицията няма да бъде спазена поне до края на годината. На хоризонта
не се вижда нищо сериозно и не съм влюбен. Така че няма да съм
младоженец поне тази година. Пък и жартиерът го загубих някъде.
Заекването
Страдам от този дефект в говора от малък. Не се притеснявам от това и
не ме е грижа, ако някой не ме харесва. Знам, че заекването се лекува,
но сега нямам време за такива терапии.
"Син Сити"
Обичам спокойните заведения. Като се съберем борците, винаги има купон.
След световното се веселихме в "Син Сити" и си изкарахме чудесно.
Нямаме обаче навик да ходим на дискотека в определен ден от месеца. Не
държа и на определена музика. Важно е да е хубава. Не съм суетен, но
обичам да се обличам добре, когато не съм по екип.
Отделих се от нашите още на 19 години. Не смятам, че са длъжни да ме
издържат цял живот, и аз сам трябва да се грижа за себе си. С нашите
обикновено се чуваме по телефона поне два пъти седмично. Получавам
обичайните съвети - да внимавам и да не си харча парите за глупости.
Засега не градя далечни планове за живота. Всичко е свързано с борбата.
Георги Делчев
13 Jan 2009 20:09 ч.
В залата за първи път влязох преди 10 години с едно момче от махалата.
Златко е по-голям от мен и вече тренираше борба при Петър Манев. Отидох
да видя какво правят там и много ми хареса. В началото не знаех изобщо
как да се боря и много ме размятаха. Пък и аз бях слабичък, само 35
килограма, и нямах никаква техника. Беше ми интересно.
Първата сериозна среща с този спорт бе, когато разбрах, че момчетата ще
ходят на тренировъчен лагер. Много исках да отида с тях, като си
представях, че това ще е нещо приятно, както е на летен лагер, където
си почиваш. С триста зора убедих родителите ми да ме пуснат. Не беше
почивка обаче, но точно там разбрах за какво става дума. Първия ден ни
изкараха да бягаме и аз се мърдосвах на опашката, без да си давам зор.
На втория обаче Димчо Бонев, който е бивш борец, ми обясни, че от мен
нищо няма да стане, щом не си давам зор. Провери ме колко съм силен и
дори ми удари един шамар. Наговори ми и други неща, които ме накараха
да стана професионалист. Този човек ме грабна, а покрай него заобичах и
борбата. След първия ден на лагера почти не спах, като си мислех цяла
нощ върху думите на бате Димо. На другия ден вече бягах с първите,
стараех се на тренировката и всички ми се чудеха как съм се променил
така. И сега се чуваме с бате Димо. Той наистина много ми помогна да се
запаля по борбата. Затова си мисля, че не е нужно само да тренираш яко,
а да влагаш сърцето и душата си в това, което правиш. Бате Димо ми
помагаше и после. Много ми разказваше за борбата. Той е бил в ЦСКА и е
тренирал заедно с Атанас Комшев.
Служба в ЦСКА
След няколко месеца тренировки станах държавен шампион за момчета на 47
кг в Перник. Според мен нямам талант и успехите ми идват с много труд.
Мисля, че най-много дръпнах в развитието си, като дойдох в ЦСКА, където
бях войник. Там също беше голям зор. Вече нямаше спортни школи. Три
месеца бях в Плевен, а после - в поделението в Горна баня. Тогава
можеше и да приключа с борбата, ако не ме бяха взели в ЦСКА. В Стара
Загора май не искат да развиват този спорт на високо ниво и два месеца
работих на един строеж. Почти бях приключил със спорта, бях решил да се
отказвам. Но точно тогава ми се обадиха от ЦСКА и ме върнаха в борбата.
Треньорът Нено Ненчев беше много коректен към мен и след казармата ми
каза, че ако искам да стана нещо, трябва да отида в Славия-Литекс,
където всичко е професионално и условията са най-добри. Там наистина
нямаме никакви проблеми.
Легло в залата
С хубавото се свиква много бързо. Аз не се оплаквам от живота си
досега. Достатъчно ми е да има къде да спя. Известно време живях в
залата на ЦСКА и винаги можех да тренирам. Аз не съм претенциозен,
макар че бих си купил апартамент, ако парите от наградите ми стигнат.
Сега живея в Студетски град, където имам отделна стая. Важното е да
мога да си почивам от тренировките. Искам да си купя и кола, с която да
стигам навреме за тренировки. Не държа на марката.
Параграф 22
Нямах желание да уча в техникум, а да стана шампион. Наистина училището
ми се удаваше. Не учех много, просто помня. В началото и учителите бяха
против да отида в спортното. Много ме навиваха да си остана в 11-о
училище, когато в 6-и клас отидох да си взема документите. Все пак
успях да завърша с отличен успех. Сега съм студент в НСА. В момента
по-важна пак е борбата, а училището може да почака. Ще завърша и
висшето си образование, сигурен съм.
Любими предмети ми бяха историята и географията. И сега много обичам да
гледам филми с историческа тематика. Обичам да чета книги, макар че не
ми остава много време, пък и вечер съм толкова уморен, че направо
заспивам. Последната книга, която още не съм приключил, е "Параграф
22". Почнах я преди световното в Баку, но сега се надявам да я дочета.
Борбата
Никога няма да ми омръзне борбата. Имам голямо желание да тренирам,
дори и след като станах световен шампион. Тази титла вече е минало. Бях
на върха за няколко секунди. Трябва да гледам напред. Знам, че
треньорите имат проблеми с мен, най-вече да не претренирам. Аз обаче
съм си изградил такава представа, че за да успея в този спорт, трябва
непрекъснато да работя. Оказа се, че не е точно така. Тази година
успяха да ме "озаптят" да намаля темпото и наистина в Баку се чувствах
много по-свеж и силен. Само че аз се чувствам удовлетворен, когато съм
се смачкал от тренировки.
Световното в Баку
Освен гафа с химна имах и други проблеми в Баку. След полуфинала
загубих трикото си. Имах резервно, но никога не го бях пробвал. На
финала следобед се оказа, че ми е голямо, и се наложи да го връзвам
няколко пъти, за да не се смъкне. Пазя го и обещах да го подаря на
екипа на Ринг тв.
Жартиерът
Успях да уловя жартиера на булката на сватбата на световния шампион при
класиците през 2005 Николай Гергов. Тогава бях под въздействие на
емоцията и танците и дори не знаех за какво става дума. Сватбата обаче
беше много хубава и страшно се веселихме. Помня, че се наредихме, без
да знам какво ще правим, и извадих късмет. Според мен обаче този път
традицията няма да бъде спазена поне до края на годината. На хоризонта
не се вижда нищо сериозно и не съм влюбен. Така че няма да съм
младоженец поне тази година. Пък и жартиерът го загубих някъде.
Заекването
Страдам от този дефект в говора от малък. Не се притеснявам от това и
не ме е грижа, ако някой не ме харесва. Знам, че заекването се лекува,
но сега нямам време за такива терапии.
"Син Сити"
Обичам спокойните заведения. Като се съберем борците, винаги има купон.
След световното се веселихме в "Син Сити" и си изкарахме чудесно.
Нямаме обаче навик да ходим на дискотека в определен ден от месеца. Не
държа и на определена музика. Важно е да е хубава. Не съм суетен, но
обичам да се обличам добре, когато не съм по екип.
Отделих се от нашите още на 19 години. Не смятам, че са длъжни да ме
издържат цял живот, и аз сам трябва да се грижа за себе си. С нашите
обикновено се чуваме по телефона поне два пъти седмично. Получавам
обичайните съвети - да внимавам и да не си харча парите за глупости.
Засега не градя далечни планове за живота. Всичко е свързано с борбата.
Георги Делчев
13 Jan 2009 20:09 ч.